Всеки градинар знае, че за растенията и тревните площи торовете са толкова важни, колкото е и водата. Торовете им предоставят жизненоважните добавки, необходими им за здравословен растеж и оцеляване. Те също така предпазват растенията от плевели, болестотворни бактерии и гъбички, които биха могли да попречат на пълноценното усвояване на хранителните вещества.
Старото поколение торове имаше един много труден за преодоляване проблем – точното дозиране. Всеки иска да растенията му да дават голямо количество плодове, които са с идеална форма и перфектно качество. Трудността да се задоволят нуждите на растенията откъм хранителни вещества в голяма част от случаите обаче не позволяваха това. Получаваше се или недохранване или прехранване на растенията, като и в двата случая те не можеха да покажат максимумът на своите възможности. При липсата на хранителни вещества растенията започват да губят цветовете и пъпките си, нарастват бавно или като цяло спират да растат, листата им увяхват, плодовете са дребни и с неправилна форма. При излишъкът на торове растенията започват да горят, зреенето им се забавя, а листата се оцветяват в нетипичните червени или лилави отенъци. Старите торове при пренасищане водеха до дехидратирането на растенията, което се обяснява с отделянето на големи количества сол при използването им, която пречи за усвояването на водата и крайният резултат е изгаряне на растението.
Ето защо е много важно да изберете правилния тор. Старото поколение торове съдържат някой добавки, които са в ущърб на почвата и на растенията. Ето защо е препоръчително използването на торове от ново поколение. При тях е избегната възможността за грешно дозиране, а растенията получават нужните им хранителни вещества в точните количества. Така се подобрява състоянието на клетките, стимулира се растежа, спира абортирането на цветовете и пъпките и, а плодовете стават едри, с правилна форма и богато оцветени. Освен това те са здрави и лесни за транспортиране и съхранение.
Новото поколение торове стимулират растенията да покажат максимума на генетичният си потенциал, като по този начин добивите се повишават с 2-3 пъти, което преди се считаше за непостижимо.