Като всяко нещо и франчайзингът има своите както положителни така и отрицателни страни. Когато е изправен пред дилемата дали да започне самостоятелно бизнес или да избере варианта със закупуването на франчайзинг предприемачът трябва да претегли и за себе си да реши коя от опциите го устройва в по-голяма степен.
Плюсове:
1. Наложена търговска марка и изградена система за контрол и управление, правеща възможно стартирането на бизнес с минимални усилия от страна на предприемача
2. Много по-нисък риск от неуспех на предприятието – според статистики в САЩ бизнесът стартирал като франчайзинг има 5% вероятност да не успее, докато при самостоятелното стартиране на бизнес неуспехът е между 30 и 70 % в зависимост от вида му.
3. Франчайзполучателят може да разчита на помощта и подкрепата на предлагащата франчайзинг компания, както и на останалите франчайзполучатели, с които може да обменя идеи и да следи напредъка си.
4. Франчайзинг може да се стартира и с минимален или дори никакъв опит в даден бизнес. Грижа на франчайзодателя е да подготви персонала за стартиращия франчайз, и да даде готови решения на проблемите на начинаещия предприемач.
5. Франчайзполучателят се ползва от рекламните кампании на франчайзодателя и от увеличаващата се популярност на цялата франчайз верига и съответно на предлаганите от нея стоки или услуги.
6. По-ниски цени за закупуване на материали и суровини, предвид това, че те се закупуват на едро за цялата верига от франчайз обекти, а не само за един обект, за което се ползват отстъпки.
7. При закупуване на франчайзинг съществува възможността с успешното му развитие да се закупуват и франчайзи за други обекти при по-добри условия.
Минуси
1. Франчайзполучателят, който се е обвързал с дадена франчайз концепция не е напълно независими, и за да вземе решение за бизнеса си трябва да се съобразява с процедурите на франчайзодателя.
2. Предприемачът е обвързан с методите и операциите, с които даден франчайзинг го задължава и те не могат да се променят освен ако франчайзодателят не реши.
3. Франчайзполучателят трябва да плаща месечна такса, която обикновено се определя като процент от месечните доходи – печалба или оборот.
4. Разходите за закупуване на франчайзинг могат да са по-високи отколкото тези при стартирането на самостоятелно предприятие в същата сфера на бизнес.
5. Ограничения от страна на франчайзодателя за цените на които може да се предоставя стоката или услугата в зависимост от особеностите на конкретния пазар.
6. Ако франчайзодателят по някакъв начин се компрометира и репутацията на марката му бъде накърнена това се отразява негативно върху цялата франчайзинг верига.
7. Предприемачът бива обвързан с подробен договор, който има много клаузи за това как да се работи и сериозни неустойките в случай на неспазването му.