Мултифокалните лещи стават необходими на възраст около и над 40 години, когато обикновено възниква възрастовото далекогледство (пресбиопия) и за добро зрение на близко разстояние е необходима плюс добавка (аддидация). Този вид контактни лещи позволява на ползвателя да вижда еднакво добре на далечно, средно и близко разстояние, например при четене.
Какво представляват мултифокалните контактни лещи?
Меките мултифокални контактни лещи имат няколко оптични зони, всяка от които е с различен диоптър, по този начин с тях можете да виждате ясно на всички разстояния едновременно. Според дизайна се срещат 3 вида МФ лещи:
- Бифокални: имат само 2 зони – за далече (в горната част на лещата) и за близко (в долна).Те имат стабилизиращ механизъм срещу завъртане на лещата върху окото;
- Концентрични: при тях оптическите зони с различни диоптри са разположени около кръг и се редуват една с друга;
- Асферични – по своята същност те са като концентричните, но при тях няма ясна граница между зоните, което ви позволява да виждате добре на всяко разстояние.
При концентричните и асферичните лещи броят на зрителните зони са 3 или повече. При тях завъртането на лещата в окото не влияе на качеството на зрението, а центърът може да е предназначен както за близко, така и за далечно гледане. Не всички производители предлагат мултифокални лещи. Най-добрите продукти са дело на марките Alcon, Bausch & Lomb и Cooper Vision.
Как се формира зрението при мултифокалните контактни лещи?
На физиологично ниво нашите зеници се разширяват, когато гледаме на разстояние, а когато наблюдаваме близки предмети, те се свиват. По същия начин работят и мултифокалните лещи с център за близост. Това е дизайнът на повечето оптични продукти, налични на световния пазар.
Преминавайки през всички оптични зони, лъчите създават едновременно няколко образа върху ретината. Обектите, които са в зоната на интерес, са ясно видими, но в началото изображението може да бъде леко замъглено, тоест, извън фокус.
Поради тази причина, когато за първи път постави мултифокални лещи в очите си, ползвателят може да бъде зашеметен от визуалния хаос – някои предмети са ясно видими, други се виждат по-лошо, а трети като цяло са много замъглени. Може да се появи дезориентация и световъртеж.
Въвеждането на ред във визуалните образи изисква време, за да може мозъкът да се адаптира. Той трябва да се научи да прави бърз избор към по-ясна картина, да се концентрира върху нея и да игнорира замъглените обекти.
Имат ли минуси мултифокалните контактни лещи?
Макар и доста полезни на хората с миопия + пресбиопия, мултифокалните лещи имат и някои недостатъци. Най-сериозният от тях е зависимостта между яснотата на изображението и дълбочината на фокуса от първоначалната ширина на зеницата и нейната реакция към различни нива на светлина.
Така например, с лещи с център за близко гледане, при слаба светлина ще се вижда по-зле наблизо. Решението е осветлението да се направи по-ярко, така че зеницата да се стеснява по-добре. Тогава ще има по-малко аберации и дълбочината на фокуса ще се увеличи.
Изходната ширина на зеницата е различна при всеки, а освен това тя зависи и от възрастта на човека – колкото по-възрастен е, толкова по-тясна е зеницата му. Друг фактор, определящ ширината на зениците са рефракциите – при хората с миопия те са по-широки отколкото при тези с хиперметропия.