За разлика от хората занимаващи се с фотография, аз никога не съм имал някакво по-специално отношение към нея. Е, разбира се, като всеки потребител и аз съм разглеждал списания и фотографии на различни туристически обекти, правело ми е добро впечатление когато една снимка в красива и всичко на нея се вижда кристално ясно. Но увлечение към самата фотография не съм имал. Това обаче се промени. Може да се каже, че събудих заспалия фотограф в себе си.
Вероятно не съм имал желание да се докосна до фотографията просто защото не съм имал желание да се докосна до фотоапарат. Случи се така, че бях поканен на сватба на приятели. Хората обаче бяха решили да поканят професионален фотограф, но той се бе разболял, затова и се наложи някой от гостите да снима събитието. Тъй като съм отзивчив, а и за тази двойка съм готов да направя всичко, се наех да вляза в ролята на сватбен фотограф. За да не съм съвсем гол и бос преди събитието реших да се заема активно с фотография.
Стори ми се интересно, но истинската магия от снимането се появи в мен, когато се заех да снимам на самото сватбено събитие. Не мога да кажа, че постигнах ефект, какъвто би постигнал професионален фотограф, но определено се получиха добри кадри, а в същото време и гостите и най-вече близките до сърцето ми младоженци останаха доволни. За моя голяма изненада се оказа, че да бъда фотограф не е никак далеч от сърцето ми. На тази сватба ми стана ясно, че това ми се отдава. В никакъв случай не казвам, че е лесно, виждал съм снимки от сватби, които са правени от фотографи аматьори и ефекта не бе никак добър. Затова да снимаш е лесно, но да уловиш момента е съвсем друго нещо. Човек трябва да има поглед за да съумее да улови секундите на радост, тъга, неподправено щастие или разочарование. Тази сватба ми даде шанс. Даде ми шанс да се докосна до фотографията. Непосредствено след сватбата се заех да търся учебно заведение с усилено изучаване точно на фотография. Няма съмнение, искам да се занимавам професионално с фотография.