Развитието на технологията у нас продължава с внедряването на GPRS през октомври 2003. Технология за пренос на данни използвана при 2G, така и в 3G. Позволява максимална скорост на пренос на данни от 56-114Kbps. В случая на GSM има еволюционен път от 2G към GPRS или т.нар. 2.5G. GPRS поддържа по-висока скорост на пренос на данни (теоретично до 140.8Kbps, практически до 56Kbps) и се основава на пакетно превключване (Packet Switched) за разлика от дотогавашното мрежово ориентираното (Cyclic Switched). Използва се в много държави където се предлага GSM. E-GPRS или EDGE е последваща еволюция на GPRS и е базирана на по-модерни схеми за кодиране. При EDGE реалната скорост на пренос на данни достига около 180Kbps (ефективна стойност). EDGE системите се често се отнасят към 2.75G.
През март 2006 стартира първата UMTS система в България, която е естествената еволюция на моибилната система, като на глобално ниво през 2006 голяма част от UMTS системите са били или са били в процес на подобрение към HSDPA системи, по-често познати като 3.5G. В момента HSDPA технологията позволява максимална скорост на пренос на данни от порядъка на 21Mbps.
Определението HSPA се приписва на мобилни мрежи, които поддържат както HSDPA така и HSUPA. В днешно време се налага технологията HSPA и много оператори надграждат своите HSDPA мрежи до HSPA. За пример, през 2008г, американския телекомуникационен оператор АТ&Т надгради своята мрежа до HSPA, а в края на 2008г всички оператори в южна и северна Америка са надградили своите мрежи до тази технология. HSDPA, определен от 3GPP Издание 5, е високотехнологична услуга за пренасяне на данни, която предоставя върхова теоретична скорост от 14Mbs. Максималната скорост достигана от реални потребители е около 1Mbs, а в някои мрежи до 4Mbs. HSDPA e напълно съвместима с UMTS Издание 99, и всяко приложение разработено за тази спецификация на UMTS ще работи и на HSDPA. Една и съща радио носеща честота може едновремено да обслужва както гласов UMTS пренос така и предаване на данни чрез HSDPA.
Системите използващи OFDMA привлякоха значително внимание сред технолодии като 3GPP LTE и WiMAX. В повече случаи достиженията на CDMA съвпадат с тези на OFDMA за редуциране на честотната лента на използваните канали. Целта на развитата HSPA технология е да използва наличните радио технологии – възможни в голяма степен на ивеличаването на производителната мощност на цифровия сигнал или достигане до максималните възможности на системите базирани на CDMA технология. Това не само прави HSPA конкурентна на пазара, но и значително увеличава живота на инфраструктурата на голяма част от операторите.
Използвайки преимуществата на това разнообразие от технологии, 3GPP е стандартизирала набор от тези възможности, като високоразрядната модулация и MIMO. Като цяло тези възможности се отнасят към HSPA+. В зависимост от осъществените възможности HSPA+ може да надхвърли възможностите на IEEE 802.16e-2005 (мобилния WiMAX) при същите стойности на използвания спектър. WiMax или (Worldwide Interoperability for Microwave Access) е телекомуникационна технология, разработена да предоставя безжична свързаност на големи разстояния за различни устройства (от работни станции и портативни компютри до мобилни телефони). Технологията е базирана на стандарта за пренос на данни IEEE 802.16. Името “WiMAX” е въведено от организацията WiMAX Forum, създадена през юни 2001 специално, за да приведе в съответствие и междуоперируемост стандарта. Бъдещите надежди са за скорости над 1Gbps, но за съжаление реалността у нас е далеч от това.
Въпреки че HSPA и HSPA+ предлагат високо ефективни широколентово-безжични услуги на чиито успех ще се насладим както в остатъка от десетилетието, така и в следващото, 3GPP разработва проект наречен Long Term Evolution (LTE – дългосрочна еволюция). LTE ще предостави на операторите да достигнат дори по-висока производителност използвайки по-голяма честотна лента. Работата по LTE започна през 2004 с официален доклад, чиито изпълнение започна през 2006 и приклюи в началото на 2009. Предлагането на услугата започна в първото тримесечие на 2010г. в САЩ.
LTE е насочена към потребителските пазари от следващото десетилетие. След това операторите ще преминат към предлагане на услуги от четвърто поколение използвайки LTE технологията като основа. Засега няма официални стандарти или формална дефиниция на 4G. Предварителните изследвания са фокусирани върху технологии, които са в състояние да доставят скорост от 1Gbps в условията на hotspot постановка и 100Mbps при мобилно потребление, като по този начин са базирани изцяло на IP протокол и поддържайки пълната гъвкавост на мрежата да се прехвърля между различни типове мрежи (от 4G към 3G към WLAN). Високите нива на скорост ще изискват честотни канали по-широки от 20MHz, най-вероятно разположени в честотен спектър.
Развитието на технологиите и услугите изисква все по-голяма нужда от интернет навсякъде и по всяко време. Развитието на технологията позволява изграждането на мобилна мрежа от високо поколение. Необходимата техника и оборудване за изграждането на тази мрежа са скъпи, и сложни за изпълнение. Само мобилни оператори с добра възвращаемост на инвестициите се наемат с изграждането й. Това са оператори в развитите страни от Западна Европа, Северна Америка, Югоизточна Азия и с изключения на отделни страни в Източна Европа. Най-голям пазарен дял заема Северна Америка, където мобилната система е на високо ниво, както технологично така и практическо. Това е мястото където се развива технологията и това е мястото на най-много технически нововъведения.
Проблемът в наши дни е цената на мобилния интернет предлаган от националните ни GSM оператори. Цената за мегабайт при най-голяма месечна такса е 0.01лв на мегабайт. Това може да ни се струва малка цена, но при 15.90лв на месец се получава доста сериозна цифра. Стандартно, в момента цената за неограничен кабелен интернет е от порядъка на 20-25лв. При средна цена от 25 лв. месечен разход за интернет можем да поличим 910 мегабайта, което е достатъчно за браузинг (проверка на служебна поща, социална мрежа Facebook или други сайтове), но не и за повече. Ако започнем да използваме мобилната мрежа за VoIP, пренос на звук, видео или данни, стойността на генерирания трафик ще е прекалено голяма за средностатистическия български потребител. Ето няколко базови изчисления спрямо генериран трафик:
- 1GB ≈ 10.24 + 15.90 = 26.14лв
- 2BG ≈ 20.48 + 15.90 = 36.38лв
- 5GB ≈ 51.20 + 15.90 = 67.10лв
- 10GB ≈ 102.40 + 15.90 = 118.30лв
При такива стойности на трафик мобилният интернет е финансово оправдан. При трафик по-голям от 1GB трафик стойността на услугата се увеличава неимоверно. От всички тези статистики и изчисления, става ясно че българските потребители все по-често ще посещават уеб сайтове през мобилните си телефони, така че инвестицията изработката на оптимизиран за мобилни устройства уеб дизайн на един уеб сайт не е никак излишна. Изработката на мобилен уеб сайт по никакъв начин не може да навреди на SEO оптимизацията на настолната версия на сайта.
Статията е продължение на “Възникване на мобилният уеб“, и е част от магистърска теза на тема “Мобилна версия на уеб сайт”, написана от Ангел Евтимов, която ще се разпространи напълно безплатно в редица български директории за статии.
{loadposition seo}