Най-любопитното в историята на семейство Мейнърд е, че промяната на курса на техния бизнес довела до промяна в курса на цялостния им живот. Както казва Синди, „това се оказа преди всичко промяна в начина ни на живот.“ Те модифицирали своето бизнес приключение, тъй като се нуждаели от пълна промяна в живота си.
Стратегията за ориентиране, описана в тази глава, е приложима не само за вашето „Приключение ООД“, но също така и за цялостния ви живот. Решението да станете предприемач е не само вълнуващо, то често води до големи промени и в личното ви битие.
Много хора просто се носят по течението на живота без ясна идея или цел. Подмятани от вълните, те не полагат големи усилия, за да се прехвърлят от една вълна на друга. Оставят се приливите да ги блъскат в този или онзи бряг и позволяват живота да ги отнесе тук или там.
Наистина, по-лесно е да се носите по течението, без да се замисляте накъде сте се запътили, какви цели сте си поставили или как ще ги постигнете. Но това е летаргичен и неудовлетворяващ човешката природа начин на живот. То е същото като да сте резервен играч в един баскетболен отбор: стоите на резервна скамейка и екипът ви никога не се облива от пот. Вие не изпитвате напрежението на същинската игра в един напрегнат мач под светлината на прожекторите. Не усещате тръпката, удоволствието, споделената радост от играта.
За щастие баскетболът и животът се различават по един основен признак: в живота можете да се включите във всеки един момент, когато пожелаете. Хората, които обикновено играят ролята на резервния състезател в баскетболния отбор на живота, са нямали време да изберат своята Полярна звезда. Да си поставиш цели, да очертаеш приоритети, да пренаредиш живота си около тези нови цели е единственият начин да станеш от скамейката и да влезеш в играта.
Често посещавам училища и говоря с младите хора. Имам искрено желание да променя света и възможността да се намеся в начина, по който младите виждат бъдещето си, ми се струва добро начало. В зависимост от училището между четиристотин и хиляда ученици се събират в салона или в кафенето. Заставам на подиум – или обикновено пред един чин
- и гледам младите лица, изпълнени с ентусиазъм. Зная, че голямата част от тях нямат представа къде са или накъде отиват. Това е и основната причина, поради която се забъркват в различни беди: те просто се носят по течението, накъдето и да отива то! Не спират, за да погледнат компаса си и да се ориентират къде се намират и в каква посока са потеглили.
Посетих едно училище в Шефийлд, Англия – град с голяма безработица, резултат от затварянето на голям завод за добив на стомана преди няколко години. Беседата с децата беше предвидена да се състои в рамките на един час, но те бяха толкова завладени от думите ми, че директорът отмени часовете до края на деня и ние продължихме да говорим в продължение на пет часа.
Започнах да питам децата едно по едно какво искат да правят, когато завършат училище. Отговорите им си приличаха: „Не‘нам“
Едно момиченце каза:
- Ще правя същото като родителите си, предполагам.
- Какво е то? – поинтересувах се аз.
- Търсят си работа – отвърна ми то.
Отначало помислих, че се шегува – британците имат по-саркастично чувство за хумор от американците – но не беше така. Извиках я пред всички, качих я на подиума и проведохме разговор за посоките в живота. Използвах нейната история – в която биха се разпознали повечето деца – за да илюстрирам как човек може да пропусне да използва личния си компас. През тези пет часа помогнах на децата да осъзнаят принципа на работа на този компас и ги накарах да се замислят по въпроса къде се намират сега и в каква посока вървят. Към края на разговора много от децата си бяха избрали свои Полярни звезди и се бяха научили да използват личните си компаси. Бях изтощен, но бях успял.
Познавам успели адвокати, които са завършили училище, колежа и университета, просто защото семействата и приятелите им са очаквали от тях да го направят. Но идва един момент, когато на 45 г. те осъзнават, че не желаят да стоят в лъскавите си офиси в Минеаполис. Лутат се по пътя и не могат да определят в коя посока искат да поемат. Става така, тъй като никога не са се консултирали с личните си компаси. Никога не са се замисляли дали искат да водят живота на преуспели адвокати.
Не можете да знаете със сигурност кой път ще ви отведе до крайната точка на вашата експедиция, тъй като светът около вас се намира в движение. Но ако се обръщате често за справка към личния си компас, ше успеете да хванете живота си здраво в ръце и да се върнете към своя път, независимо колко сте се отклонили от него.