През последния уикенд проведох от онзи тип риболовни излети за пъстърва със спининг, от които човек научава доста нови неща за примамките и тяхното водене при определени условия. Убедих се за пореден път колко разнообразен може да бъде спининговият риболов, и че в доста ситуации се налага да преодолеем собствените си предразсъдъци, за да успеем да ловим риба.
И така още в петък планирахме мястото на излета. Става въпрос за една от пъстървовите реки в югозападния регион, която е доста известна и посещавана от голям брой въдичари. Посещението ми на реката го организирах да е в компанията нa eдин oт нaй-дoбрите състезaтели по улов на пъстърва в България, печелил множество състезания по риболов със естествена стръв и блесна. Въпреки, че ловя пъстърва само с изкуствени примамки, много обичам да ходя на риболов с някои от добрите състезатели с естествена стръв. Oт тях мoже дa сe научат много неща по отношение на подаването на стръвта и воденето на линията, които след това да бъдат приложени и на риболов с блесна или с изкуствена муха.
При пристигането констатирахме, че водите на реката са все още много студени. В първите 300 метра от участъка, в който бях избрал да ловя, подавах блесната срещу течението и я водех по него с бърз ход. Местата бяха повече от перфектни, но нямах кълване. Очевидно беше, че пъстървата е все още мудна и не е толкова активна в гоненето на примамката. На един вир, в които просто бях убеден, че има пъстърва, предприех смяна на тактиката. Застанах в горната част и реших, че трябва да проверя мястото и с воденето на блесната и срещу течението. В тази ситуация примамката се движи много бавно и можем да я задържим неподвижна на едно място. По принцип избягвам да ловя по този начин на по малките реки, тъй като рискът пъстървата да ни забележи е доста голям. Сега обаче имаше условия за такъв тип риболов: първо цвета на водата беше един такъв размътен и второ имах достатъчно удобни укрития на брега.
Още с първото подаване на блесната до едно паднало дърво последва силен удар и една хубава пъстърва зaпочна дa сe мятa в разпенения бързей, но успя да се откачи. Тактиката обаче работеше. По нагоре имах две почуквания на маломерки. Бях поставил въртяща блесна жълта с черна лепенка на лопатката и оранжеви точки. Очевидно примамката се харесваше на тукашните пъстърви. След малко залових и първият мерен екземпляр за деня – балканака около позволената норма.
Оттук нататък започнах да ловя само с предвижване надолу по течението и облавяне на най-дълбоките места. Интересното е , че рибата се придържаше само в дебелите бързеи и я нямаше въобще в по плитките води. Кълвенето беше доста капризно, често пъти пъстървите само почукваха само по блесната и не я лапаха толкова стръвно, както правят през по-топлия сезон. С една дума – труден риболов.