Пъпната херния е издатина в областта на пъпа, причинена от излизането на някой от органите през коремната лигавица. Тя обикновено се получава при бебетата и може да се вижда през цялото време или само когато бебето плаче, кашля или когато се напряга при движението си. Хернията както може да се съди по името и се получава в зоната на пъпа заради слабост на коремната стена и може да не се лекува до петата годишнина на детето.
В повечето случаи пъпната херния няма изявени симптоми. Точната честота на появата на това състояние не е известна, но със сигурност е по-висока от 1 на 6 деца. В повечето от случаите хернията се затваря сама още преди детето да достигне двугодишна възраст. Пъпната херния се получава в около 20% от новородените, особено при недоносените бебета.
При възрастните, хернията от този вид се получава по-често при жените отколкото при мъжете. Вероятността за получаване на херния се увеличава, ако други членове на семейството са имали също този проблем. Ако хернията е прекалено голяма тя трябва да бъде лекувана чрез оперативна намеса. Подробно описание на заболяването, можете да откриете на специализираната страница в здравен портал “Фрамар”, като кликнете тук:
Причини за възникване на пъпна херния
Общите причини и рискови фактори за пъпна херния, включват следното:
-
Тя се получава от непълното затваряне на пъпния пръстен (мускул), през който е преминавала пъпната връв на бебетата.
-
Течност в коремната кухина
-
При възрастните с наднормено тегло или при многоплодна бременност се увеличава риска от развитието на пъпна херния
-
Фамилна анамнеза
-
Аномалии на уретрата
Симптоми при херния
-
Мека издатина над пъпа
-
Гадене и повръщане
-
Бучка в слабините или в друга област на коремната стена
-
Слабост и замайване
-
Зачервяване или пребледняване
-
Температура и треска
-
Понякога болката предшества откриването на бучката
-
Подуване на корема
Лечение на пъпната херния
Ето списък с методите за справянето с пъпната херния:
-
Обикновено при малките деца не се изисква лечение, тъй като хернията сама се прибира
-
Идеалното лечение при възрастните е хирургическата намеса