Беше топла юлска вечер, когато Аквичоп скучаеше вкъщи пред компютъра. Ежедневието му беше сиво и мрачно. Скоро се беше уволнил от казармата. И все още не знаеше какво иска да прави с живота си. След няколко неуспешни опита в учението Аквичоп беше решил, че това не е за него. Неговата страст беше друга. Виртуалното пространство беше мястото, където Аквичоп се чувстваше в свои води. Като всеки млад човек той имаше доста идеи в областта на глобалното пространство – Интернета. За съжаление не винаги Аквичоп е срещал подкрепа от своите близки към своята страст – компютрите.
Стоейки пред компютъра в онази топла лятна нощ, той търсеше поредното забавление във виртуалното пространство. Съвсем случайно Аквичоп попада на интересен сайт – http://аквичоп.net. Регистрирайки се там той се запознава с едно момиче. Нейното – дали съдбовно или не било Аквичопка. Какво съвпадение, или може би съдба?
Аквичоп беше красив и скромен мил младеж. Аквичопка го беше харесала още от първия миг в който го беше видяла на снимка в Интернет. В този момент тя си беше казала: Ето това е мъжа.
След няколко виртуални срещи Аквичоп се беше съгласил да се срещне с Аквичопка в центъра на града за по питие. Личеше, че и двамата беше притеснени и малко смутени…
Какъв ли щеше да е изхода от тази първа среща? Дали тя щеше да е единствената? Или щеше да се зароди някаква връзка? Това не знаеха и самите те.
Срещата им премина с по питие сред комарите на градската градина. Разказваха си за всекиго по малко и се опознаваха. Не след дълго в разгара на топлата юлска вечер те решиха да се отправят към поредното заведение за по бира. Искрите на любовта вече беше пламнали между Аквичоп и Аквичопка и те с удоволствие се понесаха сред изпълнения с млади хора център на града.
Вечерта приключи обещаващо и за двамата. Какво ще се случи с историята на двамата наши герои, очаквайте съвсем скоро.