Недалеч от северните поли на Стара планина, в началото на Дунавската равнина има малко живописно селце, наречено Крушуна. Интересното му название идва от народната дума „коршун“ – вид сокол, още познат и като- каняк и каня, който се среща в околността. Намиращо се на Деветашкото плато, селото е известно с многото си пещери, карстови образования и прочутите Крушунски водопади. Всичките тези природни забележителности са пропити с духа на множество цивилизации, които са живели по тези места.
От древни времена по поречието на река Осъм са се появили първите заселници на село Крушуна. Наличието на пещери (закрила от природни стихии) и водния ресурс наоколо предлага са били чудесни предпоставки за населяване на района.
Счита се, че района е населяван още късната старокаменна епоха 42 000 – 10 000 г. преди новата ера. Свидетелство, че по тези места са живели разумни същества са намерените останки от 6 000 – 4 000 г. преди новата ера (неолита), като кремъчни триони, каменни чукове, съдове за бита, говорещи за дейности като ловуване, приготвяне на храна и др.
Най-истинна е хипотезата, че през 6 – 4 век преди новата ера, местността е обитавана от траки – една от най-многобройните индоевропейски цивилизации в древните дни, създали неповторима, оригинална и славна култура. Тогава селището е населено от племето Усдикензи, занимаващо се с керамика, животновъдство и земеделие. Към тях могат да се причислят намерените през 1903 г. в една могила, намираща се на 7 км. северозападно от Летница, скелети на кон и др. животни, копия и прибори за бита. След 5 г. е открита и тракийска гробница в местността Серодяк (на чието място било древното тракийско градче Върбица).
На 9 май 1963 г. там откриват известното „Летнишко съкровище, състоящо се от 23 златно сребърни елементи от конската амуниция. Предполага се, че са били притежание на личност от времето, когато е царувал Котис – 1-4 век преди новата ера.
Вече през 74 – 65г. преди новата ера, войската на Цезар нахлува от север и се създава провинцията „Мизия“. Построяват се множество защитни приспособления в региона. Правят се пътища и крепости. В близост до Крушуна (500 м.) са били крепостите „Калето” и „Даран-барам“. Те са били отлична защита срещу готите – чести нашественици по онова време от север.
Нова епоха бележи заселването през 6 – 7 век на славяни и прабългари по тези земи.
От края на 13 и началото на 14 век, по тези места навлиза исихазмът. Исихастите са се стремили към съединение с Бога чрез търпение, съзерцание на природата, въздържание и послушание. Първият отявлен исихаст бил Теодосий Търновски. Последователите дирели сред непроходими местности усамотение и изолация. Според разбиранията им велия човек е смирен човек. Според намерените останки, днес можем спокойно да кажем, че е имало Крушунски духовен исихастски център.
Богатото историческо минало на целия район на село Крушуна все още не е напълно изучено, но интересът е голям като се има в предвид свидетелствата за древни цивилизации оставени тук. Тепърва предстои да се откриват и нови значими доказателства за процъфтяващи древни култури и цивилизации, населяващи земите на село Крушуна.