Евтиният дългов капитал създава предпоставки за намаляване на общите фирмени капиталови разходи и се явява аргумент в усилията за оптимизиране на капиталовата структура. Но въвличайки финансовия риск, той подбужда акционерите да предявят допълнителни претенции за компенсиращо увеличение на възвръщаемостта от държаните в тях акции.
Дългово обременената фирма е в състояние да удовлетвори тези искания поради увеличената нетна печалба на една акция(Cearing effect). Тогава нараства курсът на тези акции и все повече техни притежатели се замислят не само върху привлекателността на очакваните дивиденти, а и върху капиталовата печалба, която биха реализирали при евентуалната им продажба. Нещо повече, при наличие на съвършени пазари и дистанциране от данъчното облагане, може да се докаже рационализма на подобни продажби, ако те се последват от покупки на акции на свободни от дълг фирми, но след използване на персонални заеми от арбитражистите за съпоставимост на сравнителните оценки. Тогава техните доходи, след изплащане на лихвите по дълга ще се окажат по-високи от доходите, които обезпечават първите акции.
Ето допълнителният стимул за тяхната продажба и покупката на по-евтини акции на фирми, в чиято капиталова структура отсъства дълг. В последна сметка самият пазар депресира стойността на фирми, които търсят допълнителна финансова изгода от дълговия капитал и ги приравнява на фирми, които не са финансирали своите инвестиционни програми с дългови капитали. Стойността и на двата типа фирми може да получи аналитична дешифровка чрез капитализиране на оперативните печалби, без да възниква необходимост от прибягване цо нетните печалби.
Горната логическа конструкция (изложена по представите на Модилиани — Милър) може да се илюстрира с условен пример, в който не се отчитат комисионните разходи за борсовите сделки, данъчното облагане и се разчита на обща достъпност на информацията за всички инвеститори.