Решаването на част от проблемите на едно общество, до известен смисъл се корени вътре във всеки един от нас. То е част от нас и в пряка зависимост от нашия манталитет. Максимата, че всичко зависи от нас самите е изключително вярна, но в едно общество, което е съвкупност от толкова много и различни мнения и интереси, да се постигне това е изключително трудно.
Толкова много е изговорено и изписано по въпроса за осигуряване на достъпна среда, че е напълно безсмислено да го повдигаме отново. Нека обаче да повдигнем въпроса за неговото решаване. Да търсим виновен за това, какво е и какво не е направено е нелепо. Само един виновен няма, като едно общество, всички ние имаме вина. В известен смисъл вината се корени в нашия манталитет. Никой не иска да носи отговорност, затова и няма никакви действия по решаването на първостепенните проблеми за хората. Въпреки, че въпросът с изграждането на платформи, асансьори и рампи, има някакава законова скрепеност, ако се огледаме няма да ги открием почти никъде тези съоръжения. Не са изградени в държавните институции, които са длъжни да дават пример на всички останали. Няма никакъв пример, следователно няма никакво подражание. След като ги няма при обществените сгради, какво остава за останалите.
Как тогава, хората с увреждания да могат да се придвижват свободно в рамките на своята държава, не става много ясно. Не е ясно и защо не се съблюдават правата на хората, особено тези, които са в неравностойно положение. Не става ясно и защо социалните институции не се намесват в решаването на проблеми от такова естество. Ако те не носят отговорност, тогава кой?
Може би стигнахме до същината на проблема, а именно никой не носи отговорност. Ако все някой се нагърби с отговорността за предоставяне на достъпна среда, може би все пак проблема ще бъде решен. Разбира се, носенето на каквато и да е отговорност, не е никак лесно, защото тя е обвързана със задължения. От своя страна, тези задължения са свързани с определени права. А след като има права и задължения, следователно рано или късно трябва да има и решения по важните и належащи проблеми в обществото.
Това означава, че за да се реши проблема, някой трябва да се нагърби с отговорността за неговото решаване и чак тогава, можем да говорим за очакване на някакво развитие на нещата, оттам и за развитие на самото общество.