Когато стане дума за боядисване, първата мисъл е за четка, кофа с боя и толкова. Всъщност това е техника, която изисква доста старание. За постигане на максимален ефект от естетическа гледна точка са нужни различни технологични и последователни операции. Кои са те?
Всяка боя си има своя особеност и затова трябва да се следват специфичните упътвания за нейното използване. Преди полагането на боята, трябва да се подготвят повърхностите, върху които ще се боядисва.
Първото боядисване трябва да е на тънък слой – това е защитният декоративен слой или така наречената адхезия между боята и повърхността. В боята има свързващи вещества, които служат за прилепване. В зависимост от разновидностите могат да бъдат няколко вида – при водноразтворими бои свързващи вещества са вар, хума, декстрин, казеин и т.н. При полимерните тези вещества са на база водни дисперсии на синтетични смоли и емулсии. Блажните бои са по-гъсти и биват маслени и безирни бои и лакове.
Подготовката на повърхността е задължителна особено при стари площи, които трябва да се почистят до поява на здрава основа. След това се измива добре с вода и се премахва праха. При нужда се прави и грунд. Грундирането е препоръчително, тъй като без него в повечето случаи се появяват петна и дефекти. Следва първото тънко нанасяне на избраната боя.
Поставяне на латексови бои става при напълно изсъхнал грунд или мазилка. Латексовите бои са воднодисперсионни и са най-ефективните материали за декорация и оформяне на интериора в дома. Ако на стената има стар латекс, той трябва да се измие и да се грундира. При наличие на стара постна боя, то тя задължително трябва да се отстрани, да се импрегнира и следващата стъпка е нанасяне на латекс.
За блажните бои е добре да се каже, че се поставят на тънък равен слой, изчаква се да изсъхне и се нанасят още два-три слоя. Този вид бои предпазват повърхностите от повреди, запазват цвета, използват се предимно за вътрешни повърхности.
Източник: http://zid-ko.com/